Първа балканска война (1912–1913)

Историческите предпоставки за избухването на войната са заложени в несправедливите решения на Берлинския конгрес (1878), който оставя големи територии, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население в пределите на Османската империя. По силата на Берлинския договор държавата ни е разпокъсана на няколко части като Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана. През 1912 г. балканските страни се вдигат да освобождават сънародниците си, но България е единствената, която се стреми към обединението на земи с преобладаващо българско население. Според статистически сведения от различен произход в Македония живеят около 1 200 000 българи или повече от 53,6% от общото й население. По същото време в Одринска Тракия има около 350 000 българи, които представляват 35% от живеещите в областта. След разгрома на Илинденско - Преображенското въстание (1903) освобождението на българското население става належаща необходимост, а войната – единствено възможният изход.